Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
11. И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него.
12. И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи.
13. И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа.
14. Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него.
15. И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него.
16. А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях.
17. И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него.
18. Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет?
19. И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола.
20. Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно.
21. Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата.
22. И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя.
23. И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък.
24. И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид.
25. Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци.
26. Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя.
27. Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола.
28. Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида.
29. И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот.
30. И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.
Глава 19.
1. Саул думаше на сина си Ионатана и на всичките си слуги да убият Давида. Но Сауловият син Ионатан обичаше много Давида.
2. Ионатан обади на Давида и рече: баща ми Саул търси да те убие; затова пази се утре; скрий се и бъди на тайно място;
3. аз пък ще изляза и ще се изправя до баща си на нивата, дето ще бъдеш ти, и ще поговоря на баща си за тебе и, каквото видя, ще ти обадя.
4. Ионатан говори на баща си Саула добро за Давида, като му рече: да не греши царят против своя служител Давида, защото той в нищо не е съгрешил против тебе, и делата му са твърде полезни за тебе;
5. той излага’ душата си на опасност, за да порази филистимеца; и Господ извърши голямо спасение за целия Израил; ти видя това и се радва; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давида без причина?
6. И Саул послуша гласа на Ионатана, и закле се Саул: жив ми Господ, Давид няма да умре.
7. Тогава Ионатан повика Давида; обади му Ионатан всички тия думи, и доведе Ионатан Давида при Саула, и той беше при него, както вчера и завчера.
8. Почна се пак война, и излезе Давид, та се би с филистимци, и им нанесе голямо поражение, и те бягаха от него.
9. И зъл дух от Бога нападна Саула, и той седеше вкъщи с копие в ръка, а Давид свиреше с ръка по струните.
10. И Саул искаше да прикове Давида с копието о стената, но Давид отскочи от Саула, и копието се заби в стената; а Давид избяга и се спаси нея нощ.
11. И прати Саул слуги в къщата на Давида, да го причакат и го убият до сутринта. И рече на Давида жена му Мелхола: ако не спасиш душата си тая нощ, утре ще бъдеш убит.
12. Тогава Мелхола спусна Давида през прозореца, и той отиде, побягна и се избави.
13. А Мелхола взе една статуя, тури я в леглото, а на възглавието тури козя кожа, и покри с дреха.
14. И Саул прати слуги да уловят Давида; но Мелхола рече: болен е.
15. И Саул прати слуги да видят Давида, като каза: донесете ми го на легло, за да го убия.
16. Дойдоха слугите, и ето, в леглото статуя, а на възглавието козя кожа.